Една сутрин Господ се събуди в много лошо настроение. Спа до следобяд и още със ставането предизвика няколко цунамита в Източна Азия. Загинаха стотина хиляди души, но Светия дух го успокои със прираста на населението и Господ се зае с рутинната си работа. Пак цял ден следя кой пости и кой не пости, кой ходи на църква, кой пали свещички и кой се моли. Това беше дейност, с която се бе занимавал цял живот и той си припомни, че точно тази мисъл го бе изнервила сутринта. Разликата беше, че сега разполагаше с много по-удобен административен апарат, какъвто бяха милионите ангели. Те следяха всеки на земята и чинно въвеждаха всичко в базата данни. За жалост понякога възникваха явления като корупция и шуробаджанащина, но като цяло машината работеше добре. Дали сега поне ще изляза в отпуск, въздъхна и се усмихна сам на себе си той. В края на всяка година си взимаше отпуск от две седмици, като задълженията му поемаше Дядо Коледа. Събираше си куфарите и отиваше в някое свято място да си почине сам. Когато беше млад и имаше по-малко евреи на земята отиваше да ги тормози, но сега с всичкия този тероризъм в Израел не можеше да се влезе.
Тази година обаче Свети Павел, който се беше самоназначил за ревизор из Рая, наложи вътрешна проверка на Дядо Коледа. Наяве излязоха няколко тъмни сделки, с които той се бе облагодетелствал и бе позачернил имджа на институцията. Ставаше въпрос за участието му в рекламни кампании на Кока Кола. Свети Павел беше установил, че вместо да си върши работата, Дядо Коледа беше отделил две трети от работното си време за участия в реклами. Господ се видя принуден да го уволни.
Пуснаха обява за нов Дядо Коледа във вътрешната преса. Длъжността беше отговорна, но имаше достатъчно привилегии, помисли си Господ. Имаш си собствена снежанка, свръхзвукова шейна, а за да я направят още по привлекателна, съобразно новите изисквания предложиха и GSM с безплатни разговори в мрежата на Vodafone.
Докато размишляваше за всичко това, денят се бе изнизал и според уговорката им беше пристигнал Гавраил. Беше се издокарал целия в черно, както обикновено, но този път си бе зализал косата назад с обилно количество гел и тя лъщеше като тиган с олио. Свети Павел често му правеше забележки, че така изглежда като някой изпаднал от Ада, но с Гавраил трудно можеше да се спори. Както всъщност и с Павел, така че Господ избягваше да ги събира на едно място. Със себе си Гавраил водеше възпълен човек с гъста бяла брада, рунтави черни вежди и оцъклен поглед. Човекът се оглеждаше неспокойно и изглеждаше притеснен.
-КОЙ МИ ВОДИШ, ГАВРАИЛЕ? - ревна Господ с мегафонен глас.
-Може ли по-неофициално? - измърмори Гавраил
-Добре, - начумери се Господ - това ли е?
-Ами от човешки ресурси прецениха, че този е най-подходящ - каза Гавраил - все пак те са специалистите.
- Как се казваш - попита го Господ
- Карл Маркс - каза човекът с брадата.
- Поне на външен вид го докарваш - реши Господ - Защо искаш тази работа?
-За да помогна на джуджетата, - каза човекът с брадата - те са една онеправдана класа, дискриминирана заради ниския си ръст и обречена на мизерни работни условия и несправедливо възнаграждение. Аз ще изтрия грозното капиталистическо петно от името на тази институция и ще въведа в нея един Нов  Ред.
Господ изслуша тази пламенна тирада и погледна Гавраил. Архангелът вдигна рамене:
-Може да продължим да търсим.
-Не, - почеса се Господ - нека да е този. Изглежда подходящ. - и в съзнанието му изплуваха образи на разните святи места, които тепърва щеше да посети тази година. Този му изглеждаше все по-подходящ.
-Има още нещо - провикна се Карл Маркс
-Какво? - позачуди се Господ
-За да измия това грозно петно от институцията, трябва да й променим името.
- Добре, измисли нещо - махна с ръка Господ и погледна към един хладилник, появил се някак в залата - Дядо Мраз. ДЯДО МРАЗЕ, НАЗНАЧЕН СИ!
Гавраил се поклони и завлече Дядо Мраз със себе си навън. Господ се прозя шумно и насочи вниманието си към масовата сватба на група негови поклонници от някаква секта. Работния ден приключваше, а скоро го чакаше отпуска.

Много приятно!

:(

yu7tyu